“Аз се заглеждам в изгнаническата ни политика и наблюдавам как една по една инициативите ни в борбата за освобождението на България, така както съм ги разбирал и прокарвал, пропадат. Аз се бях заел да изграждам БНФ като демократична организация и да измия опорочените от преди комунизма националисти, но от страна на официалните американски среди това не намери оценка и разбиране, а в средите на БНФ моите усилия бяха сразени от закоравели реакционни елементи. През 1964 г. напуснах организацията. Дори преди това, през 1959 г., БНФ се разцепи и аз неволно се оказах във фокуса на тази криза, макар ударите да бяха насочени срещу Иван Дочев. В същото време от царския дворец се бяха заели да правят конституционно едно Българско представителство в Мадрид, но го направиха така, че аз трябваше да го осъдя. От наша страна ние се опитахме да създадем един Български национален съвет като коалиция на демократически групи, но той се оказа безплодна симулация на Калин, Тончо Тенев и г-жа Гъбенска и не стигна до никъде. В същото време се замесихме с доминираната от украинските националисти организация Антиболшевишки блок на народите, аз служих като главен секретар за две години, предприехме няколко внушителни инициативи, но на края аз се дистанцирах от нея. Тези наши прояви ще бъдат предмет на този и следващите томове от моите спомени.”
Спас Т. Райкин
3 май 2003 г.
Страудсбург, Пенсилвания
САЩ