Адвокат на Демона. Страшна повест
Автор: Борис Акунин
| Издател | Еднорог |
| Преводач | Денис Коробко |
| Брой страници | 96 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 115 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789543652761 |
| Баркод | 9789543652761 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Има ли шанс „вятърът на промяната“ отново да задуха в Русия? Вижте как си представя недалечното й бъдеще Борис Акунин в новата си повест „Адвокат на Демона“.
Макар и далеч от Русия, Борис Акунин не спира да се вълнува от всичко, което се случва там. Дори новата му повест е изцяло свързана със събитията в държавата на Путин за последната година. „Адвокат на Демона“ е първата книга на Акунин, която не е публикувана в Русия. Но както признава самият той „не защото искам да отхвърля руските си читатели, а защото в днешна Русия такава книга няма как да излезе“. Сами преценете защо.
Какво ще се случи с Русия, ако нейният несменяем национален лидер „излезе от строя“? По време на телевизионно участие президентът получава удар и изпада в кома. Това поставя началото на капитален ремонт на цялата държава. А в този ремонт или нова Перестройка участие ще вземе и самият писател, който най-после може да се завърне в една Русия, където привидно вече се диша по-свободно.
Героят, който тук носи фамилията Тургенчиков, е посрещнат като втори Солженицин. Но след първите възторзи той се изправя пред морална дилема: за да се докаже справедливостта на новата съдебна система, тъкмо той трябва да се яви като обществен защитник на обвиняем №1 – заместник-секретаря на канцеларията на Нацлидера, сивия кардинал Владислав Хомяченко. Очевидно това е човекът, дърпал конците, виновен за всички злини в държавата, включително за нападението над Украйна. Дали писателят ще се съгласи да поеме защитата на този истински Демон и как изходът от „процеса на века“ ще се отрази на бъдещето на Русия?
Макар и кратка, повестта казва много за всеки, който е добре запознат със ситуацията и отношенията в руската държава днес. Много от героите са добре познати хора от властта, известни журналисти и депутати, лесно разпознаваеми, макар и с променени имена. Отново може да се насладим на прекрасния стил на Борис Акунин и на неговото чувство за хумор, което изпробва дори на свой гръб.
Тази повест бе определена като негово пророчество за бъдещето на Русия, но той я нарича предупреждение. „В Русия се случват много страшни неща. Мисля, че трябва да се страхуваме от бъдещето на Русия, защото иначе тази страна отново ще пропадне в дупката, в която вече е изпаднала. Трябва да осъзнаваме тези опасности, трябва да ги предвиждаме. И когато този режим рухне, а той със сигурност ще рухне, след него не трябва да се върви по същия път“, споделя Акунин.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".
През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.
Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.
В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"
