Откакто човечеството съществува хората гледат към нощното небе и се чудят какво има там. Относително отскоро в нашата история – до преди около 60 години, хората имат възможността „да погледнат“. Постижението да бъдат пуснати първите сателити, а по-късно и хора, в орбитата около Земята, е вълнуваща новина за вестниците из целия свят. Първите астронавти са почитани като герои, докато днес те могат да летят до Международната космическа станция и да се върнат, без дори да бъдат споменати в медиите. В началото на космическата ера през 50-те години на 20. век само две страни – Съединените щати и Съветският съюз (СССР), имат възможностите да изстрелят летателен апарат в орбитата на Земята и отвъд нея. Днес има 13 правителствени агенции, включително Европейската космическа агенция, Китай, Индия и Япония. Всички те са разработили дългосрочни програми за из- следването на Космоса. Въпреки че има планове за нова експедиция до Луната и дори за пътешествие до Марс, засега всички пътувания се извършват от космически сонди като „Джуно“, „Розета“ и „Касини“. Тези роботи-изследователи не се нуждаят от храна, вода или въздух, за да оцелеят, и могат да пътуват до места, където никой човек не би оцелял. Те се изпращат в най-далечните части на Слънчевата система. Резултатите им са невероятни. Информацията, която пристига, е вдъхновение, което кара човечеството да гледа дори по-надалече. „Кратка илюстрована история за космическите изследвания“ – със зашеметяващите си, пълноцветни изображения и илюстрации – ще очарова младия читател и ще го провокира да търси още знания.