"Вечните ловни полета" е втората книга от ловно-рибарската трилогия, която издавам. Първата е "Етюди с въдица и пушка", а през месец май предстои премиера на третата книга "Мюнхаузен е жив", илюстрирана от класика на българската анимация Доньо Донев.
В книгата, която представям сега, има нещо като разкази, нещо като репортажи, нещо като очерци, нещо като философия. Маститите писатели за удобство са си измислили жанрове, а на мен жанровете не са ми удобни. Причислявам се към лековатите писатели.
За мен ловът не е само приключение в гората. Той е повод да обикалям из България и да се срещам с най-различни хора. С голяма част от тях станахме приятели. Вечер край огъня в откровенните разговори научавах много и интересни неща.
Вълнувах се от обикновенната човешка доброта.
Трогваше ме неподправената житейска мъдрост, размислите за вечните и непреходни истини.
Припомняхме си позабравените днес ценности като чест, доблест, морал.
Възхищавах се от преодолените предизвикателства.
Мигове, красиви и дълбоко разтърстващи.
Не исках да задържа това, което съм преживял само за себе си. От една страна написването на книгата удължаваше в мен емоцията от тези срещи, от друга страна исках да споделя тази емоция с читателите, за да могат и те да се докоснат до тези преживявания. Да ги провокирам да се замислят за вечните и непреходни неща в живота.
Всеки има своите вечни ловни полета. Не е задължително те да са свързани с лова. Могат да се приемат и като метафора за целия човешки живот. Всеки има някакви цели и идеали. Както дивечът е естественият устрем на ловеца да задоволи праисторическия нагон, така и преследването на една красота, на една мечта е завръщане към исконните човешки добродетели.
Искам да благодаря на хората - герои на тази книга, с които ме срещна съдбата."

Любо Николов