Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Всяка нова книга на Адам Грант е събитие. Той е организационният психолог, когото успешните компании наемат, когато търсят начини да станат още по-успешни. Независимо дали твърденията му са познати или шокиращи, те винаги се основават на изрядни научни изследвания и експерименти. Ако трябва да се обобщи тази книга в едно изречение, то би могло да звучи така: живеем в светкавично променящ се свят, затова вече не е достатъчно да мислим, налага се да помислим пак, да премислим. Да преосмислим.

Достатъчно е да влезем в социалната мрежа фейсбук, за да видим колко това е нужно, но и сложно. Всяка тема е в състояние да раздели участниците на поне две враждуващи армии, като че ли става дума за религиозна вярност, а не за осмисляне на факти. При това научни факти. Да речем по темата за ваксините. На тази тема е посветена една глава от книгата. Описан е съвсем конкретен пример за убеждаване на майка да ваксинира застрашеното си дете, въпреки твърдата ѝ принципна категоричност против ваксините, които, според майката, водят до аутизъм. Убеждаването не се случва по метода на директното бомбардиране с научни факти, със статистически данни, нито пък с описване на страховити картини. Обратно на всичко останало, убеждаващият лекар не изговаря аргументи в полза на ваксините, а задава въпроси на майката. Интервюира я. Пита и слуша (многократно в тази книга ще става дума за умението да слушаме събеседника си). След като задава поредица от въпроси без упрек, лекарят казва на майката, че решението е нейно и той вярва, че тя е загрижена за детето си. „С това ме убеди“, казва майката, макар че нищо в задаването на въпроси не е приличало на убеждаване. По-късно Адам Грант с колега разработва методиката за подобно „убеждаване без убеждаване“ и го нарича мотивационно интервю.

Директното атакуване на вече възприета убеденост само засилва желанието на човек да се защитава, нещо повече – да атакува носителя на противоположна убеденост, да обижда. Грант цитира мнението на известен блогър, който казва: „Арогантността е невежество плюс убеденост. Тя е гумен щит, от който жизненият опит просто отскача.“

Живеем във време, в които много неща, в които сме били убедени, се разклатиха, други рухнаха. Можем ли да проявяваме мъдростта да се усъмним в неща, които мислим, че знаем? Знаем ли как и къде да потърсим фактите, заради които да преосмислим, да помислим пак? В днешния ден на фалшиви новини знаем ли как да се ориентираме? Тези въпроси задава Адам Грант и предлага своите отговори. И ако си мислите, че всичко това ви е ясно, защото вие сте интелигентен човек, авторът би намигнал: Я помислете пак!