Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Книгата "Подаръкът" на Стефанос Ксенакис може да се прочете както на един дъх, така и постепенно- по история на ден, която да послужи като вдъхновение да виждаме позитивните страни в ежедневието си. Тя ни дарява нещо специално- възможността да усетим, че сърцата ни преливат от любов, която понякога смятаме, че сме изгубили. Любов към ближния, към семейството, към приятелите, към непознатите дори. Книгата метафорично издухва праха от лавиците на душите ни, позволява ни да отворим вече прочетени книги в съзнанието си, да се спрем на добре познати страници, но с друг поглед- на човек, който не само гледа, но и вижда посланието, закодирано в сърцата ни. А именно- да бъдем човеци, да се стремим към добротата и любовта, но да не се страхуваме да посрещнем и дори да прегърнем мъката. Защото лошото и доброто са едно цяло."Подаръкът" ни показва нашите чувства, които по една или друга причина сме забравили, или нарочно сме заглушили. Изправя ни пред тях и освобождава емоциите ни. Всяка една от историите в книгата кореспондира с различна емоция от нашия спектър. Може да ни разплаче, умили, да ни накара да се чувстваме благодарни, че сме живи.

Авторът не дава готова рецепта за постигането на щастието, не ни дава списък с конкретни задачи по пътя към него. Той споделя за своето приключение, наречено живот, за пътя, който е изминал, за да постигне хармонията със себе си и със света. Дава ни частица от себе си с единствената надежда да ни послужи да се свържем- веднъж с вътрешното ни аз, веднъж с ближния, и да бъдем завършени, пълноценни личности.