„Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Дмитрий Фурман (1943–2011). В Русия нямаше друг като него. В ума и характера на Фурман по уникален начин се съчетаваха двете отчетливи превъплъщения на руската интелигенция, и то по време, когато и двете изглеждаха почти изчезнали. Буквално неизвестен извън страната и слабо познат вътре в нея, той беше специалист по сравнително религиознание и анатом на следсъветска Русия, който интегрира политическа почтеност и интелектуална оригиналност в своята научна работа, посветена на съдбата на неговата страна и миналото на света, по начини, които бяха еднакво и удивително страстни и безпристрастни.

Оригинален ум, чист дух, принципна последователност и не на последно място нито дори намек за политически конформизъм: колко често се среща подобна комбинация на Запад? Достатъчно е да се замислим за водещи кандидати за определението „либерал“. Вземете който и да е списък на онези, помазани с официални или комерсиални почести - политически, литературни, академични, – за да осъзнаем колко нищожен е броят на хората, заслужаващи критичното уважение, което това определение е повелявало навремето; що се отнася за „демократ“, камо ли пък написано с голяма буква, нека по-добре да не го споменаваме. Фурман, който упорито плуваше срещу всяко течение, запази достойнството и на двете.“

Пери Андерсън