Макар и писани преди два века, те са пълни с мъдрост, от която има нужда и съвременният човек. Подобно басните на Лафонтен, и тези на Крилов са писани в стихове и са предназначени за възрастни читатели. За да станат по-разбираеми и по-достъпни за ученици, в това издание те са адаптирани в прозаична реч, като е запазен техният дух.

Като се базира на народната мъдрост, Крилов ни дава урок по нравственост – да се вгледаме в другите и в себе си, да се замислим какви трябва да бъдем и какви не. Но урокът на Крилов не е назидателен и скучен, а интересен и изпълнен с много смях. Неговите остроумни басни осмиват човешките слабости – независимо дали героите са хора, животни, растения или предмети.

Иван Крилов (1769–1844) има щастливата съдба да получи признание като писател още приживе. Прочува се в цяла Русия, когато излиза първата му книга с басни (1809), а след това творбите му са преведени на много езици. Избран е за академик, получава ордени и чинове, а 70-годишнината му е чествана в цялата страна. До края на живота си написва повече от 200 басни, които са събрани в 9 книги. Той успява да изкара баснята от императорския дворец на площада, да я направи достъпна за обикновените хора.