Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Създаден през 1960 г., „Дневник, намерен във вана“ описва объркан и смразяващо актуален свят, наречен „Здание“, в който главният герой търси своето предназначение и смисъл. Влиза, завива, слиза и се качва в безкрайните стаи, коридори, асансьори, за да разбере защо е изпратен и каква е мисията му. Прехвърля се от адмирал към агент, през пазачи и войници, с които води хаотични разговори, от които в крайна сметка нищо конкретно не произлиза. Сред персонажите цари вечно подозрение за предателство и шпионаж. Завистливите езици сеят уж безразборни клюки, за да прикрият собствената си безполезност. Всеки враждува с врага си, без да назовава името му. Всеобщото двуличие в общуването е превърнато в канон. Нашият герой се опитва да намери логика в този свят. Опитва да убеди сам себе си, че в безумното поведение на всички има последователност, че по този начин Зданието го изпитва доколко е предан на мисията (която остава неназована). След това разбира, че тази монолитна, йерархична структура, с правилните си коридори, педантично подредените картотеки и канализационна мрежа са само параван. Маска, която цели да скрие от„профана истината за някакъв друг, по-висш план“. И докато се опитва да намери изход от този хаос, почти обезумява. Дали произлиза нещо конкретно от това?...