Книгата разкрива малко известната история на „Горските братя“ — партизаните в балтийските държави, борещи се срещу съветската окупация на техните страни след края на Втората световна война. Тя е разказана през личната съдба на един германски войник, който попада в руски плен през 1945 г., успява да избяга от лагера в Естония, в който е интерниран, и след това се присъединява към местните партизани.

Със своите естонски другари той отново влиза в сблъсък с Червената армия. „Горските братя“ извършват обири, с които финансират борбата си, взривяват жп линии, за да разстроят снабдяването на съветската армия, ликвидират колаборационисти и представители на съветската окупационна власт. В тази си дейност те са всячески подпомагани от естонските селяни, които са едни от най-потърпевшите от колективизацията, извършвана по съветски модел.

В своята одисея сред горите на Естония германският войник Франц Ш. се влюбва в пасторската дъщеря Лейда и намира втора майка в лицето на грижовната старица Вилбере, която многократно го укрива при себе си.

Преживяванията на героя ни запознават със страданията, съпътстващи налагането на съветската власт над храбрия естонски народ, който дълги години след войната продължава съпротивата срещу далеч по-могъщия окупатор. Разказът на Франц приключва през 1949 г., когато е заловен за четвърти път, след което преминава през концентрационните лагери Караганда, Норилск, Колима и Свредловск, за да се завърне през 1956 г. в родната си Германия.