от Никола Ганчев / дата: 17 окт 2021

Уважаеми проф. Мурдаров,

Последната Ви книга „Разни нови езикови съвети" проче-тох и препрочитам като за изпит! Ползвам я и като настолен източ-ник на теми, анализи и примери в желанието си да обогатя и се доближа до литературния български език!
Въпросите, които разглеждате са интересни и полезни за всеки българин, а задълбоченото Ви отношение, с което поднасяте мнението си, прави книгата Ви особено ценна!
С предварително извинение ще си позволя да Ви задам някои въпроси, за отговори на които ще Ви помоля за помощ.

1. Променливо Я:
1.1. МлЯко – млЕкар, млЕкарница. Кое е правилото, с което се обяснява промяната в тези изрази-сигурно не са само съображенията за благозвучност?
Наблюдава се отместване на ударението, което попада върху твърда сричка. Ако това е обяс-
нението за променливото Я в горните форми, защо не се прилага още едно правило, каквото за себе си аз дефинирам така: ако ударението не пада върху гласната, а върху следващата я твърда сричка, след-ва да се пише и изговаря Е. Имам ли право? Извенете ме, ако съм прекалил с дързостта си!


–2 –

1.2. На стр. 73 насочвате вниманието към изключения в думи, които съдържат Ж,Ч,Ш. Към Вашите примери снежно и смешка ще си позволя да добавя снежЕн, смешЕн. Тези две думи, които съдържат и мека гласна, изключения ли са – удовлетворяват прави-лото; ударение върху гласната и следваща мека гласна?
Вие предлагате думата отсечка като пример за влиянието на буквата Ч, който пример аз не бих си позволил да използвал, ако трябва да се явявам на изпит пред Вас, защото не мога да посочо Я форма-та! Други примери: клечка, печка....
Вместо отсечка на изпита бих използвал млечна, млечно,млечка, но не млечЕн.
Имам ли основание за горните разсъждения? Ако са неоснователни, моля за Вашето мнение.

2. Бележка 15, стр. 38, т. 2.
Неналожил се начин за представяне на числителни редни с арабски цифри, след тях се пише точка.
12. клас
125.СОУ
Кой е наложилият се начин, може би:
12-ти клас или 12-и клас
125-то СОУ или 125-о СОУ, защото на стр. 40 имате пример 365-и. Защо не 365-ти, по аналогия с 24-ти?
– 3 –

2.1. стр.39. т. 3.
100-тен, 100-тният
400-тен, 400-тният( на страницата,може би, има печатна грешка,400-тият-пропуснато Н)
500-тен, 500-тният....
Следващите два примера ме смущават!
Предвид горните примери, защо следва:
200-ти и 200-ият, а не 200-тен и 200-тният,
300-ти и 300-ият, а не 300-тен и 300-тният

3 Бележка 18, стр.45.
Привлече ми вниманието Вашият анализ на изрече-
нията Изпрати ме до къщи и Изпрати ме до вкъщи.
За първия пример приемате, че изпращането ще
завърши до къщата, докато за втория тълкуването
Ви е,че само изпращаният ще си влезе в къщата.
Ако решението му е сам да си влезе в къщата,
следва (според мен) желанието за изпращане да
бъде изразено чрез първата покана, само до къщи.
Във втория израз виждам някакъв подтекст – изпра-
щаното лице не желае актът да завърши до къщата,
а има нещо повече предвид, изпращане до вкъщи,
тоест и двамата – изпращаният и изпращачът –
да влязат в къщата: „изпрати ме и влез, заповядай в
къщи"?
Сега ще си пизволя да се пошегувам.

– 4 –

Ако изпращаното лице е дама, то тогава мъжете ще
предпочитат втората теза - изпращане до влизане и на
двамата в къщата.......?

4. Бележка 19, стр. 49.
Какво имате предвид като пишете клешти и плешти,
вместо с Щ? Убеден съм, че не е случайно.

5. Бележка 52, стр. 107.
5.1. „ Това беше допреди четирЕсетина години..."
В разговорната си реч аз бих използвол формата четир-
сетина, но в писмената реч Вие използвате формата с Е
вътре в думата. Следователно така е правилно!
Какъв ще бъде резултатът, ако четири заменим с две,
три? Както Вие отбелязвате и в писмената реч се дава
предпочтание на разговорната форма, която ще бъде
двайсетина или дваЕсетина, трийсетина или триЕсетина.
Повлиян от Вашия пример – с вътрешното Е – аз нямам
отговор на тези въпроси!
5.2. Спирам се на два примера, избрани от Вас: шестнадесет
и шестдесет, за които се счита, че не са равностойни ду-
блетни форми на шестнайсет и шейсет и се предпочита
използването им само в по-стари текстове.
Последното ме смути!
Числа в множествено число от 5 до 9.
– 5 –


Друга писмена и говорима форма аз не мога до посоча,
освен: петдесет!
„Пеесет на пеесет" чувам в говорната реч на някои
футболисти и треньори.
Седемдесет, деветдесет.
Същото намирам и над 100:
сто и петдесет, сто и осемдесет....
Позволявам си да направя заключението, че тези „арха-
ични" форми са приложими и в образунето на мн.ч. от
определини числа.
Ако приемете заключението ми, следва че препоръката
тези форми да се използват „само в по-стари текстове"
не е завършена.

Проф. Мурдаров, ако отделите време за отовори на
въпросите, които ме вълнуват, ще Ви бъда искрено
благодарен, ако Ви обременявам, моля да ме из-
вините.


[email protected]
0886030839




Уважаеми проф. Мурдаров,

Последната Ви книга „Разни нови езикови съвети" проче-тох и препрочитам като за изпит! Ползвам я и като настолен източ-ник на теми, анализи и примери в желанието си да обогатя и се доближа до литературния български език!
Въпросите, които разглеждате са интересни и полезни за всеки българин, а задълбоченото Ви отношение, с което поднасяте мнението си, прави книгата Ви особено ценна!
С предварително извинение ще си позволя да Ви задам някои въпроси, за отговори на които ще Ви помоля за помощ.

1. Променливо Я:
1.1. МлЯко – млЕкар, млЕкарница. Кое е правилото, с което се обяснява промяната в тези изрази-сигурно не са само съображенията за благозвучност?
Наблюдава се отместване на ударението, което попада върху твърда сричка. Ако това е обяс-
нението за променливото Я в горните форми, защо не се прилага още едно правило, каквото за себе си аз дефинирам така: ако ударението не пада върху гласната, а върху следващата я твърда сричка, след-ва да се пише и изговаря Е. Имам ли право? Извенете ме, ако съм прекалил с дързостта си!


–2 –

1.2. На стр. 73 насочвате вниманието към изключения в думи, които съдържат Ж,Ч,Ш. Към Вашите примери снежно и смешка ще си позволя да добавя снежЕн, смешЕн. Тези две думи, които съдържат и мека гласна, изключения ли са – удовлетворяват прави-лото; ударение върху гласната и следваща мека гласна?
Вие предлагате думата отсечка като пример за влиянието на буквата Ч, който пример аз не бих си позволил да използвал, ако трябва да се явявам на изпит пред Вас, защото не мога да посочо Я форма-та! Други примери: клечка, печка....
Вместо отсечка на изпита бих използвал млечна, млечно,млечка, но не млечЕн.
Имам ли основание за горните разсъждения? Ако са неоснователни, моля за Вашето мнение.

2. Бележка 15, стр. 38, т. 2.
Неналожил се начин за представяне на числителни редни с арабски цифри, след тях се пише точка.
12. клас
125.СОУ
Кой е наложилият се начин, може би:
12-ти клас или 12-и клас
125-то СОУ или 125-о СОУ, защото на стр. 40 имате пример 365-и. Защо не 365-ти, по аналогия с 24-ти?
– 3 –

2.1. стр.39. т. 3.
100-тен, 100-тният
400-тен, 400-тният( на страницата,може би, има печатна грешка,400-тият-пропуснато Н)
500-тен, 500-тният....
Следващите два примера ме смущават!
Предвид горните примери, защо следва:
200-ти и 200-ият, а не 200-тен и 200-тният,
300-ти и 300-ият, а не 300-тен и 300-тният

3 Бележка 18, стр.45.
Привлече ми вниманието Вашият анализ на изрече-
нията Изпрати ме до къщи и Изпрати ме до вкъщи.
За първия пример приемате, че изпращането ще
завърши до къщата, докато за втория тълкуването
Ви е,че само изпращаният ще си влезе в къщата.
Ако решението му е сам да си влезе в къщата,
следва (според мен) желанието за изпращане да
бъде изразено чрез първата покана, само до къщи.
Във втория израз виждам някакъв подтекст – изпра-
щаното лице не желае актът да завърши до къщата,
а има нещо повече предвид, изпращане до вкъщи,
тоест и двамата – изпращаният и изпращачът –
да влязат в къщата: „изпрати ме и влез, заповядай в
къщи"?
Сега ще си пизволя да се пошегувам.

– 4 –

Ако изпращаното лице е дама, то тогава мъжете ще
предпочитат втората теза - изпращане до влизане и на
двамата в къщата.......?

4. Бележка 19, стр. 49.
Какво имате предвид като пишете клешти и плешти,
вместо с Щ? Убеден съм, че не е случайно.

5. Бележка 52, стр. 107.
5.1. „ Това беше допреди четирЕсетина години..."
В разговорната си реч аз бих използвол формата четир-
сетина, но в писмената реч Вие използвате формата с Е
вътре в думата. Следователно така е правилно!
Какъв ще бъде резултатът, ако четири заменим с две,
три? Както Вие отбелязвате и в писмената реч се дава
предпочтание на разговорната форма, която ще бъде
двайсетина или дваЕсетина, трийсетина или триЕсетина.
Повлиян от Вашия пример – с вътрешното Е – аз нямам
отговор на тези въпроси!
5.2. Спирам се на два примера, избрани от Вас: шестнадесет
и шестдесет, за които се счита, че не са равностойни ду-
блетни форми на шестнайсет и шейсет и се предпочита
използването им само в по-стари текстове.
Последното ме смути!
Числа в множествено число от 5 до 9.
– 5 –


Друга писмена и говорима форма аз не мога до посоча,
освен: петдесет!
„Пеесет на пеесет" чувам в говорната реч на някои
футболисти и треньори.
Седемдесет, деветдесет.
Същото намирам и над 100:
сто и петдесет, сто и осемдесет....
Позволявам си да направя заключението, че тези „арха-
ични" форми са приложими и в образунето на мн.ч. от
определини числа.
Ако приемете заключението ми, следва че препоръката
тези форми да се използват „само в по-стари текстове"
не е завършена.

Проф. Мурдаров, ако отделите време за отовори на
въпросите, които ме вълнуват, ще Ви бъда искрено
благодарен, ако Ви обременявам, моля да ме из-
вините.

Никола Ганчев
[email protected]
0886030839

от Иван Клюнчев / дата: 21 сеп 2019

В предишния ми коментар да се чете: В Показалеца на стр. 159 след 1 звездичка (*) пише, че "Изписаните числа отговарят на номера на бележката, в която се среща думата, формата или изразът".

от Иван Клюнчев / дата: 21 сеп 2019

В предговора се използва думата "НЕПРОТИВОЕЗИКОРУГАТЕЛСТВУВАЙТЕ". Това е заповедна форма на глагол. Той би трябвало да е "ПРОТИВОЕЗИКОРУГАТЕЛСТВУВАМ". Като оставим настрана архаичната форма, завършваща на "ВУВАМ", би трябвало авторът да знае, че частицата "не" се пише винаги отделно от заповедната форма на глагола. Например: не ходи!, не играй! и т.н. ad nauseam.

В Показалеца на стр. 159 след 1 звездичка (*) пише, че "Изписаните числа отговарят на номера на бележката, в която се среща думата, формата или изразът. За първата дума "автомивка" е дадено числото 15. В бележка 15 обаче "автомивка" не фигурира. За следващия израз "АГ отделение" е дадено числото 18. В бележка 18 обаче "АГ отделение" не фигурира. Хм, странно. Започваме да разсъждаваме и се досещаме, че може би това са номера на страници. Между другото, първото, което си помислих, когато прочетох забележката след една звездичка (*), беше, че по-практично е да бяха дадени номерата на страниците, защото иначе първо трябва да се види на коя страница е съответната бележка и после да се търси в нея – т.е. двоен труд. Проверяваме съответно на стр. 15 и стр. 18 и – чудо на чудесата! – горните дума и израз ги има там. Оставям на читателите да проверят останалите думи, форми или изрази в Показалеца.