КРЪВТА НА ГЪЛЪБА

На Атанас Мочуров

Додето аз с трохи съм го подмамвал,
ти с прашка си го целил, в храста скрит.
И той внезапно потрепери само,
глава разбита в пясъка зарил.

Жестока точност! Мъничко човече,
разбираш ли какво направи ти?
Сега, изплашен, съжаляваш вече,
притиснал го до своите гърди.

Но как да те теша? В това убийство
неволно станах съучастник твой.
Свали окървавената си ризка,
иди си вкъщи и се успокой.

Но ти не чуваш. Хлипащ и подсмърчащ,
ме теглиш към крайпътната трева:
маслиновото клонче ли ще търсиш,
което гълъбът е изтървал?

Петното на гърдите ти светлее
и алена мишена ставаш сам.
Нима и в тебе някой се прицелва,
а аз отново нищичко не знам?

Не бой се - няма да те изоставя.
И ти вървиш, притихнал, след плача.
А сякаш от от сърцето ти направо
кръвта струи... Дано да не греша!

19 юни 1986 г., четвъртък