ОБИЧ
Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.
Марин Бодаков
Издател | Фабер |
Брой страници | 66 |
Година на издаване | 2018 |
Корици | твърди |
Език | български |
Тегло | 268 грама |
Размери | 16x22 |
ISBN | 9786197082456 |
Баркод | 9786197082456 |
Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва Карл Сандбърг, е дневник на морско животно, което живее на суша, а иска да лети във въздуха.
Струва ми се, че поетът Марин Бодаков все повече се отдалечава от нас. И със самото си отдалечаване ни тегли след себе си. Там, накъдето е тръгнал, пътни знаци няма.
Александър Шурбанов
ОБИЧ
Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.
Марин Бодаков
четирима крале
загинаха в моята битка
вече няма север и изток, няма запад и юг
животът изглежда наклонен,
а не пада
само звездата на въздуха ме изплющява
през устата
Марин Бодаков
Два ножа –
срещу всяка от страните,
които исках някога да помиря.
Два ножа, които после изхвърлих през прозореца,
въпреки че сънят ме спираше.
Защото няма нужда от битка с лудостта и глупостта,
нито да избираш между лош и лош.
Но дори когато слагам оръжие встрани,
аз продължавам да ранявам.
Марин Бодаков
(Мечка страх, 2018)
всеки ден
споделям по една своя тайна
с непознат или приятел
(само така обезоръжавам и хората, и тайните) -
всеки ден олеквам
с по няколко грама смърт...
(Марин Бодаков)
ДВА ЖИВОТА
За да съм честен,
все по-често отвръщам с "не знам".
Прибрах удивлението
при перилните препарати,
смирението – при ножовете.
(Марин Бодаков)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]