от иванов / дата: 08 авг 2017

Първият разказ – „За кожата на една врата“ едва ли търси Ален Делон от „За кожата на един полицай“, нито „Москвичиада“ препраща към „Дяволиада“ на Булгаков, „Кренвиршът на нашето недоволство“ е само опрян на Стайнбек, „Доня Сесилия и градината в полунощ“ би могла да е по роман на Жоржи Амаду или по латино сериал от български телевизор, а към „Медальон с форма на звезда“ си пуснете песента „Кутия с форма на сърце“ на Нирвана, за да видите най-сладкия призрак.

И така, произволното сходство между познати неща често ражда добра литература. Освен нов прочит, тя носи ефекта на виц, смисъла на нещо с неочакван край, което предполага той да е отворен. Привидната същност на героите става измамна, а читателят се плесва по челото, когато се озове в ролята на съучастник, на изкушен от забраненото, на цензор на историята или просто на щастлив идиот.

Сборникът „За кожата на една врата“ е илюстриран от художника Тихомир Витков. Неговите графики идеално се вписват в „интериора“ и духа на Вратата. Те са ключалки, които допускат всяко необременено от миналото, свободолюбиво око. Ако ви мързи да четете текста, вижте тях – заслужават си!