"Дори децата не искаха да влизат в лодката, за да си играят на мореплаватели. Предпочитаха да се катерят по близкия чакълен насип и да се преструват на корабокрушенци.
Смокините падаха с разцепена от тържествуващ вик уста право в нея, без да знаят, че това е краят на краткия им живот. Не подозираха, че никой няма да ги събере, да ги изяде с примижали от сладост очи или да ги свари на сладко..."
Из "Черният лебед от улица "Бриз"
Великолепна Иванка Могилска!
Тая земя, оная земя
Автор: Иванка Могилска
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 244 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9786191863020 |
| Баркод | 9786191863020 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило.
Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е – обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ежедневното и магичното, топли, туптящи, живи, с въздействие, което после дълго отшумява в читателя.“
Мария Донева
Много искам да Ви кажа две думи за тази книга. Малка книга с малки разкази за малки хора. Докато я четях, си представях всички тези тъжно-смешни, поетично-прозаични истории като черно-бели снимки, разхвърляни из студиото на фотографа-живот, уловили за миг неуловимото шептене на душите, които се крият в тях. От дете вярвам в това, че всеки носи в себе си по една "тайна градина". Историите на Ваня Могилска разказват точно за тези тайни градини в хората – невидими за другите, но истински за тях самите.
За самата Ваня няма да Ви говоря. За мен тя е един чуден колекционер на хора и случки, подслушвач на приказки, крадец на мигове и сърца. Обичам да ми говори, докато (я) чета. Да чувам напева на гласа й, да заспивам на топло в прегръдките на историите й. С нея съм си някак (всякак) у дома.
Благодаря ти, Ваня, за приютяването!
"Всяка сутрин между шест и седем и половина хиляди сивокоси Рапунцел се събуждат, отмятат тихо завивките и отиват в кухнята. Някои от тях правят закуска на внуците, други ронят хляб на гълъбите на балкона, слагат на котлона кафеварката или чайника. Може дори да пуснат радиото. Вътре в тях става леко течение. Затова загръщат жилетките и прегръщат с две ръце чашите с кафе или чай с много захар. Хладно им е, все им е хладно, но не знаят какво още да затворят..."
Иванка Могилска,
из сборника "Тая земя, оная земя"
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
