Много слаба книжка. Тотални заемки и липса на оригиналност.
Софийски магьосници
Автор: Мартин Колев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 374 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789542823339 |
| Баркод | 9789542823339 |
| Категории | Тийн, Литература за деца и юноши, Книги |
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват.
Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва…
Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до Шестте кьошета, за да се разпуснат малко. Стига да оцелеят дотогава.
Ключови думи: Топ 50 Тийн 2017, За възраст 13-18 години, ТОП 100 тийн и детски март 2019 - март 2020, Магията в книгите, ТОП 101 ТИЙН 2011-2020, ТОП 101 Тийн 2020, Детски вълшебства
Оригинална и приятна книга - чакаме втората част с нетърпение!
Супер оригинална. Препоръчвам на феновете на фентъзи и на останалите.
Книжката е хубава и интересна. Ще се радвам да има продължение
Драги midnight, едно е да се влияеш от вече написаните големи образци на даден жанрр а съвсем друго е да копираш едно към едно оттук-оттам и да пришиваш с бели конци.
И си оправи правописа - пише се (и се произнася) ЗАИМСТВАМ, не "взаимствам". В българския език няма дума "взаимствам" - има я само в речника на слабо грамотните.
Абе,вие сте много интересни!Нали автора също е фен на фентъзито и може би е изчел повече от вас.Като сте толкова умни напишете вие книга да видим няма ли да взаимствате и колко уникална ще бъде вашата история.Толкова много разбирате от клишета,че самите вие се превърнахте в такива.Книгата е страхотна,чакам и следващи заглавия от автора.
Скъпи читатели, още от анотацията на книгата става ясно, че Антон Городецки ще търчи из София под друга самоличност, Не знам защо сте толкова изненадани/разочаровани.
Книгата е тотално ограбване на Роулинг, Пратчет, Лукяненко и въобще, което се сетите популярно име от фентъзито и фантастиката. Елементарен, плосък и клиширан сюжет, в който ако не бяха изплагиатстваните идеи, щеше да е още по-жалък. Добре, че са парите на "Сиела" да направят от това момче герой на деня, иначе никой никога нямаше да чуе за него. Предните му два сборника са също тотален фарс... Може само да прочетете разказът му в Библиотека Хипертекст (където пак се е уредил с връзки) за да се уверите, че не може да пише, и че няма нито една оригинална идея.
@FF Може би един от най-известните герои от Света на Диска на Тери Пратчет е Баба Вихронрав (Granny Weatherwax), най-могъщата вещица живяла някога. Тя е известна с това, че НИКОГА НЕ ПОЛЗВА МАГИЯ. Тя също така е известна и с това, че "заема" телата на животни, за да наблюдава какво се случва из нейния край (което не е същото като това да ползваш фамилиара си като информатор, но е доста близо). В половината от книгите където се появява е централен протагонист, в другата половина е ментор на протагониста. И като цяло единствената фактическа разлика между двата героя е, че Баба Вихронрав е доста по-люта и горделива.
Не знам на какво ви напомня "Баба Буреносна", на мен лично на нищо. За Луканенко не мога да коментирам, но почти не виждам никакви прилики с Роулинг.
Нормално е да има елементи, които си приличат, жанрът се развива и много мотиви се повтарят. Краят ми навява асоциация с една от частите на "Реликвите на смътните" на Касандра Клеър, но може и да е просто съвпадение.
Като цяла историята е много приятна , София е интересен фон за магически приключения.
Както спомена и Дара - ако не бях чел Лукяненко, Пратчет и Роулинг сигурно щеше да ми е много по-приятна книгата, но четейки оставах с неприятното усещане, че е взимано много грубо и безугледно. До степен такава, че чак се очудвах на дребните иновации, които тук таме се срещаха. И точно когато си мислех, че няма на къде да става по-зле се появи Баба Буреносна, която не ползвала магия... Защо бе, Мартине? ЗАЩО??? Нали знаеш, коя ти е аудиторията?! За фен сървис ли го смяташе, или какво?
Нима не е наивно да очаквате заклинание (още повече безплатно), когато не усещате хумора в това "изречение с рекламна цел"?! ;)
Книгата ме остави със смесени чувства. Стилът на автора много ми допадна, както и фактът, че действието се развива в София, за пръв път чета български фентъзи роман и наистина беше много приятно. Проблемът за мен е колко много е взаимствано от поредицата за Патрулите на Лукяненко - в организацията на магическия свят, елементи от сюжета, та даже и частично характерите на героите. Ще допусна, че е случайно и че е по-скоро влияние, отколкото съзнателно плагиатство, но въпреки това някак оставя горчив вкус в устата, особено предвид, че авторът очевидно може да пише добре.
Приятно книжле, някои свежи лафове, но иначе нищо ново или оригинално. Общо взето - елементи от Хари Потър с български герои и обстановка. Напълно забравимо.
„Включва безплатно заклинание за възстановяване на продупчен билет.“ — Долна лъжа, очевидно с рекламна цел.
;)
Страхотно издание , уникално .
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Софийски магьосници“ е роман, в който магьосниците не използват пръчки и метли, а създават кратки стихчета, римувани или не, докато обикалят по невидимите за простосмъртни софийски улички. Всичко в света на Свилен и Бриян е смайващо – от любимата на всички магьосници кръчма „Г(л)адната сврака“, до магическите книги, съдържащи в себе си единствено бели страници, докато не им зададеш точния въпрос. Мартин Колев се е справил впечатляващо с разработването на идеята си, а аз мога единствено да се радвам, че дадох шанс на книгата. „Софийски магьосници“ няма как да не се хареса поне мъничко и на най-претенциозния читател, а продължението на историята очаквам да бъде още по-епично и дори една идея по-мрачно.
Теодора Атанасова, приятел Хеликон Шумен
