Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В каква посока живее човек, ако е на около сто години – дали се опитва да си представи дните напред, или да си спомни дните назад? Роузан е на около сто години. Не е сигурна на колко точно. За някои неща, които са се случили преди 70, 80, 90 години, е сигурна, за други не, но не допуска, че точно онези, които смята за сигурни, може би са измисли… Не, Себастиан Бари е съчинил много по-добра дума. „Въобразености – казва той. – Хубава дума за беди и заблуди.“
Как пише Себастиан Бари? Най-точният отговор е: както добрите ирландски писатели – винаги с най-точно подбраните думи, винаги с най-образните метафори, винаги на фона на трагичната ирландска участ животът да зависи от политически борби или любовта да виси на косъм заради религиозни битки. На около сто годишна възраст Роузан започва да описва живота си, за да го подреди в главата и в душата си.
Какъв е смисълът от живот, дълъг един век – питаш се, докато четеш. Защо е това дълго терзание на сърцето, защо са болките на тялото, какъв замисъл би могло да има в това? Но знаеш, че смисъл има и той винаги е един: кръгът не се е затворил, нещо важно трябва да се случи, нещо трябва да се научи, нещо чака да бъде разбрано.
„Тайното писание“ е мъдра книга. В нея има много страници, които ни казват важни неща, но избирам само едно изречение: „Ако не застанем пред райските порти, доказали любовта си, свети Петър няма да ни пусне вътре.“