Под влияние на филм ноар, т.нар „мръсен реализъм“ (Dirty realism) и поп културата (работил като телевизионен сценарист, в момента сценарист на комикси), тематиките и стила на Аркайц Кано са наситени със спасителна ирония, все по-издържани и прецизни в последните му творби. Кано e награждаван двукратно с баската награда за литература и многократно с наградата на критиката. Романите му са преведени на руски, гръцки, немски, италиански, холандски, галисийски, английски, сега и на български език.

Сюжетът на книгата се разгръща въз основа на действителните събития по убийството на Ласа и Сабала (в романа - Сото и Себерио) от ГАЛ - параполицейски формирования, упражнявали т.нар. държавен тероризъм срещу Баската сепаратистка организация ЕТА по време на управлението на социалистическото правителство през 80-те. Главният герой Диего Ласкано, писател и пръв приятел на убитите, се раздвоява между чувтвото си за вина и неосъществената кариера, индуцирана от таланта на Сото. Между двете състояния той избира своето място под слънцето подобно на боровите иглички, които стоят вдстрани мълчаливо и затова остават завинаги. В едно размирно време на политически интриги, журналистически манипулации, бохемски живот и никакви задръжки да бъдеш егоист е начин да избереш да бъдеш благороден със самия себе си. Макар и да не следва стандартната нишка на постмодерния роман от постоянно преплитащи се нови събития и хора, съдбата на героите ту се появява, ту изчезва между страниците, което остава едно усещане за миражност и нереалност така важни за всяка една добра психологическо-криминална драма.