Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Ако читателят е от типа „какво се случва“, тази книга ще го остави с празна кошница. Но ако се интересува „защо се случва“ и „как се случва“, това е неговата книга.
Родителите на момче и момиче загиват при автомобилна катастрофа. Двамата тийнейджъри започват да се справят сами. Постепенно напускат училище, постепенно момчето се обвързва с работа и хора от една фитнес зала, постепенно в дома им идват двама приятели от залата, после остават, после в главите им се ражда план, който ще ги направи богати…
Какво става по-нататък няма да ви кажа. Ако се съди по първото изречение на книгата, в което сестрата казва, че сега е омъжена жена и майка, но по-рано е била престъпничка, може би става нещо много страшно. А може би не става нищо. По-важното е да се разбере, че всичко става много лесно, защото става постепенно. Неусетно, невинно почти. Пътят надолу тръгва от едно спонтанно „хайде!“ и човек се свлича до мига, в който намери сили и разум да си каже „спри!“.
Боланьо смята себе си за латиноамерикански автор (роден е в Чили), но точно тази му книга е по-скоро европейска (авторът живее и умира в Барселона само на 50-годишна възраст в очакване на чернодробна трансплантация.) В началото си помислих, че странното заглавие – „Лумпенско романче“ идва само от латиноамериканската традиция. Но в края на книгата вече си мислех, че всички хора по всички краища на света можем да се окажем в някакъв момент в някаква лумпена ситуация и от това колко бързо, след като сме казали „хайде!“, казваме „спри!“, зависи дали ще се измъкнем от лумпенската ситуация или тя ще прерасне в лумпенски живот.