В новата си книга "Поетът е хтонично същество" Пламен Антов щедро ни поднася пределно искрено послание за цялата реалност и нереалност, която ни заобикаля. Поетическото "всичко" е обгледано не само във фабричните огледала на културата и в далеч по-съвършените огледала на естеството, но и в псевдопространствата на мнимите отражения, създавани от същите тези огледала. Спекулирайки с това многообразие, поетът се опитва да свидетелства за съвременна история в процес на изчезване, но самият факт че е в състояние да го направи, вече го опровергава. Фокусирайки се натрапчиво върху тишината и мълчанието, върху "изчегъртването на субекта от обекта", с един новаторски като съчетание арсенал от изразни средства
Пламен Антов създава нещо повече от онова, към което обикновената поезия се стреми – не личен, а общественo значим поетически свят.