"Ако има нещо подкупващо в работите на Андрей Лекарски, то е, че той не гледа смъртно сериозно на тях, а ни предлага една игра на въображението с предмети, намерени по пътя. Тези предмети са изпаднали от каруцата на човека и само едно дете би ги събрало и би си играло с тях, като ги подрежда и лъска постоянно, придавайки им нов блясък и ново звучене." /Йордан Радичков/
С изкуството си Андрей Лекарски остава в аурата на голямата европейска култура, която постмодернизмът се опита да отрече и по този начин да дискредитира имиджа на Европа като недостижим културен феномен поне до средата на ХХ век. Той е от тези, които въпреки репликирането, анекдотичността, пародията, иронията, колажността си останаха в рамките на Европа на Модерните времена, тази, която търсеше и намери своята идентичност във философията, в изкуството и неговото призвание да се вглежда в смисъла на живота и да възвисява над повседневното, въпреки заключението, до което той стига: "За да е щастлив, човек трябва да уважава животинското в себе си."

Ключови думи: Ден на българския художник