Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

 „Отне ми доста време да осъзная, че важните неща в живота не са свързани с мястото.”
Елена Панайотова

Заобичах тази книга още от първия разказ така, както човек заобичва дадено място от първата глътка въздух и от първия поглед! 
Заобичах я, защото се припознах в историите. 
Защото ме върна назад във времето, когато в студентските ми години всяко лято прекарвах по няколко месеца извън България. Работех, пътувах, забавлявах се, срещах нови приятели. И днес мога да кажа, че това бяха едни от най-хубавите моменти в моя живот. 
Нищо не може да се сравни с усещането за ново начало, нови надежди и куп мечти, които искаш да сбъднеш някъде там.
Нищо не може да се сравни с чувството, че сякаш си нов човек, който е попаднал на ново място, имаш пълната свобода да правиш това, което искаш, без ограничения и хора, които да ти казват „не може”. 
И осъзнаваш, че емиграцията е начин да опознаеш по-добре себе си, извън пределите на познатото, на навика, на установените порядки и начин на мислене. Тя е важен урок, който всеки трябва да научи, за да намери отговорите, които търси за себе си.
И още нещо – няма нищо по-хубаво от това да се завърнеш у дома!
Защото ние, хората, сме като дърветата – имаме нужда да копнеем за небесата, но не можем да живеем и без корени.
Сега е толкова лесно да заминеш и да пристигнеш. 
Качваш се на самолета и след няколко часа си на другия край на планетата.
Но като че ли днес човекът е по-изгубен от всякога.
Затова книга като тази е безкрайно необходима, за да покаже, че никой не е сам в своите лутания и че светът е пълен с хора, които се опитват да намерят баланса между щастието да са си у дома и свободата и привилегиите, които им носи чужбина.
Искрено разкани, мъдри и трогателни разкази на невероятни хора, които търсят своето място. Като мен. Като теб. Като всеки човек, който живее на тази земя и си задава въпроси за живота.

Всяка една от всички двайсет и две истории ми харесаха безкрайно много, защото са преживени и изстрадани.
И силно се надявам куфарът да се окаже без дъно.

„И да осъзнаеш, че смисълът е в споделянето. Това е истинският път. А споделянето в куфар не стои.” – Герасим Дишлиев