Ако можеш от малък да го правиш - прави го!
Но на своите чувства ти не слагай индиго!
Направи го открито и съвсем откровено,
дай от себе си всичкото жълто, синьо, червено...
И светът тъй го прави! После пуска пътека,
за да тръгне Детето и да стигне Човека.
1976 г.
Иван Теофилов
Цветният човек
Автор: Иван Теофилов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 142 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 825 грама |
| Размери | 21x29 |
| ISBN | 9786191861385 |
| Баркод | 9786191861385 |
| Категории | Предания, пословици, басни, гатанки, Литература за деца и юноши, Книги, Приказки, Стихове за деца, Драма. Българска, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература |
Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство".
Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя непринудените реакции на винаги отзивчивата му публика и да ги превръщам в свой ориентир. Като драматург и режисьор имах задължението да отговарям на нуждите на театъра, за който класическите приказки бяха неотменим репертоар. Известно е, че приказките са оскъдни на реплики. И това за мен беше добър повод, запазвайки тяхната приказност, да създам свои концепции и свой диалог, актуализирайки героите и ситуациите съобразно нуждите на съвременното дете. Така години наред съчинявах и поставях своите сценични приказки, някои от които получиха международни отличия и бяха играни в много европейски страни, Африка, Индия и Япония.
Винаги съм бил противник на вдетиненото писане за деца, на стихоплетството и халтурата, които за съжаление изобилстват и в днешните читанки. За Дикенс, Дефо, Андерсен, Карол, Линдгрен и всички големи имена на произведения за деца писането е било съдбовен акт. Чехов дори е категоричен: "За децата трябва да се пише като за възрастните, даже много по-добре". И как да пренебрегнем ускорената интелигентност на сънременното дете, което е на "ти" с компютъра, притежава поредици с илюстрирани енциклопедии и владее до акробатство скейтборда в парка? /Иван Теофилов/
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
