Смъртта на крал Артур (1230) е последната, пета част от романния цикъл Ланселот-Граал. Тук на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство е гарантирал до този момент крал Артур. В миналото рицарските качества – чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност – са били залог за престижа и разцвета на рицарството. Когато същите качества се насочат към членовете на общността, те предизвикват сблъсъци с трагичен край.

Съвършена композиция, психологическа правдивост, изящен лаконизъм на фразата – това са някои от основанията Смъртта на крал Артур да бъде смятан за шедьовър на рицарския роман.