от написаните от писателите книги се прехранват и преводачите, редакторите, оформителите и коректорите. Също и печатарите. Също и книжарите. Писателите пък се прехранват и от труда на всички изброени, освен от собствения си. Изобщо, гледаме да сме си полезни едни на други. Включително и на читателя, който дава парите в крайна сметка. Той не се прехранва от книгите, а ако книгата е хубава, научава нови неща и изпитва удоволствие от нея. Това е философията на книгите. Друга няма, няма и да има.
Щастливият странник
Автор: Марио Пузо
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Емас |
| Преводач | Александър Ванчев |
| Брой страници | 304 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 237 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789543572403 |
| Баркод | 9789543572403 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
От безплодните италиански ферми до тесните нюйоркски квартири - никоя имигрантска фамилия не се бори по-яростно за оцеляването си от Анджелуци-Корбо. Начело застава Лучия Санта - съпруга, вдовица и майка на две семейства. Нейната желязна воля ги превежда през Депресията и първите години на войната. Но не може да предотврати сблъсъка между американските и италианските ценности. Нито насилието и кръвопролитието, които неминуемо ще ги последват.
Посветен на майката на Пузо, "Щастливият странник" изстрелва през 1965 г. автора в голямата литература, като става основа за следващия му роман, донесъл му световна слава -"Кръстника".
"Когато Кръстника отвореше уста, чувах гласа на майка ми. Чувах нейната мъдрост, нейната непреклонност и нейната неизтребима любов към семейството и към живота въобще... Смелостта и лоялността на Дона идваха от нея; неговата хуманност идваше от нея... И днес аз знам, че без "Щастливия странник" не бих могъл да напиша "Кръстника". Това е най-добрият ми роман."
Марио ПУЗО
Ключови думи: Марио Пузо
... изобщо от това се прехранват - от книгите, които някой друг е написал. Иначе щяха да се казват писатели, а не издатели. Нещо срамно ли има в това?
Добре, че Марио Пузо е написал доста книжки, та да има с какво да се прехранват издателите по света и у нас...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Марио Джанлуиджи Пузо (на английски от италиански Mario Gianluigi Puzo) е американски писател от италиански произход, специализирал се в романи за Мафията, създател на бестселърите "Кръстникът" (1969) и "Сицилианецът" (1987).
Пузо е роден на 15 октомври 1920 г. в семейство на емигранти от Сицилия, живеещи в Хелс Кичън, Манхатън, Ню Йорк. Завършва „Сити Колидж“ в Ню Йорк. Постъпва в армията на САЩ по време на Втората световна война, като служи в Азия и Германия. През 1955 г. написва първата си книга "Тъмната арена".
Най-известната си творба - Кръстникът издава през 1969 г.
Кръстникът е екранизиран в трилогия режисирана от Франсис Форд Копола, която излиза по екраните през 1972, 1974 и 1990 г.
Пузо помага в създаването на адаптирания сценарий на Копола, написва първия си филмов сценарий за Земетресението през 1974 година и отново партнира на Копола за сценария на "Кръстникът 2". През 1978 година написва сценария за Супермен: Филмът и през 1980-та за Супермен II.
Умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли, 1999 година в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.
Пузо е роден на 15 октомври 1920 г. в семейство на емигранти от Сицилия, живеещи в Хелс Кичън, Манхатън, Ню Йорк. Завършва „Сити Колидж“ в Ню Йорк. Постъпва в армията на САЩ по време на Втората световна война, като служи в Азия и Германия. През 1955 г. написва първата си книга "Тъмната арена".
Най-известната си творба - Кръстникът издава през 1969 г.
Кръстникът е екранизиран в трилогия режисирана от Франсис Форд Копола, която излиза по екраните през 1972, 1974 и 1990 г.
Пузо помага в създаването на адаптирания сценарий на Копола, написва първия си филмов сценарий за Земетресението през 1974 година и отново партнира на Копола за сценария на "Кръстникът 2". През 1978 година написва сценария за Супермен: Филмът и през 1980-та за Супермен II.
Умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли, 1999 година в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.
