В книгата Руска Даскалова се докоосва до житейския и творчески път на учителя Емануил Мутафов благодарение на неговото слово, останало записано във времето и с неоценимата помощ на бившите му ученици.
Авторката описва как учителят Мутафов кръстосва родната земя под заветното знаме и пролива младата си кръв за своите братя от Тракия, Македония и Добруджа. За него България не е абстрактно божество, а жива плът, върховно откровение и съдбовна връзка с "края отнет", че за него тя е Отечество, свято бащино огнище, разкъсвано от хищници...
Той оставя оръжието, но взема перото и живата му памет тръгва по пътя на дълбоката и искрена изразност на словотот за нова, лелеяна битка. Битката за нравственото и духовно извисяване на младите хора. В този знаменателен поход Мутафов идига пред тях култа към знанието и делото, към творчеството и любовта...