В тази книга става въпрос за творци, които са предусетили откритията на невронауката далеч преди тя изобщо да съществува. Уолт Уитман, Джордж Елиът, Огюст Ескофие, Марсел Пруст, Пол Сезан, Игор Стравински, Гъртруд Стайн и Вирджиния Улф са открили истини за човека и неговия ум, които науката едва днес ПРЕоткрива. Въображението на тези истински сталкери е предугадило факти от бъдещето.

Вече знаем достатъчно, за да знаем, че никога няма да знаем всичко. Ето защо имаме нужда от изкуството: то ни учи как да живеем с мистерията. Само човекът на изкуството може да изследва непознатата вселена, без да ни дава готов отговор, тъй като понякога отговор просто няма. Когато дръзнем да се хвърлим отвъд ръба на нашето познание, изкуството е единствената ни опора. Но хората на изкуството трябва и да не пренебрегват вдъхновяващите описания на реалността, създадени от науката. Всеки хуманитарист трябва да чете списание „Нейчър“. Същевременно обаче точните науки трябва да признаят, че техните истини не са единствени. Няма познание, което да има монопол върху познанието. И изкуството, и науката могат да бъдат полезни – и верни. В нашата собствена епоха изкуството е необходимият баланс за самохвалството на научния редукционизъм, особено що се отнася до човешкия опит.

Джона Лерър



НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕМ КАК УМЪТ ПРЕВРЪЩА ВОДАТА НА НАШИТЕ КЛЕТКИ ВЪВ ВИНОТО НА СЪЗНАНИЕТО.