Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Книга, която се чете бавно, протяжно... като доволно излегнал се котарак... с естественост и лекота, която носи със себе си неизменното усещане за топлина. Взаимоотношенията между една баба и нейната внучка са описани смайващо правдоподобно, съобразително, ярко...Така че някак си да ти стане ясно колко са важни следите, които остават след всяко недоразумение, колко е важен примерът... Това е една баба, която не отстъпва по приключенски дух и въображение на своята внучка, държи се с нея като с равна и съответно получава същото отношение.

Просто приказка!...

За детето, което живее във всеки от нас!

За автентичността на един остров, на едно отношение, на един специфичен начин на живот.

Всъщност, може да се разглежда и като очерк, и като психологически профил на „островните хора“ във Финландия, и като наръчник по съзряване. Със сигурност дава храна за размисъл, почерпете се!

_{„Лятна книга” е една много приятна  книга за изключително сериозни неща!}

_{От нея лъха  детска наивност и старческа мъдрост.}

_{Описанията, които Туве Янсон сътворява под перото си,  са толкова прелестни, че дори и написаното да нямаше никакъв смисъл, щеше да бъде без значение.}

_{Това е книга за едно момиченце на име София и нейната баба.  От време на време се мярка и бащата на София.}

_{Сериозните неща, за които става въпрос в тази книга са следните: ще разберете какво е да се гмуркаш; ще осъзнаете кое е най-нежното нещо на света и защо не трябва да стъпваш върху него. Освен всичко друго ще се научите да правите разлика между  гагла и потапник. А дали не беше едно и също нещо? Ако нямате представа защо е умряла една млада гагла, ще си обясните случилото се с най-естественото нещо на света – умряла е от нещастна любов, разбира се. А вие какво си помислихте? Ще прочетете най-красивото описание на една призрачна гора. И да не сте посмели да твърдите, че Венеция съществува само в Италия. Тя съществува и на север, ама наужким.}

_{Героите на тази книга ще преживят редица приключения (както и читателят, разбира се). Ще станете свидетели на прокопаването на междуградския път, ще откриете тайнствена пещера, в която има гъби – не какви да е, а печурки. Те стават за ядене! Ще разберете що е Мидсомър и какво се случва тогава. Ще усетите как е да прекараш една нощ сам на палатка и да умреш от страх и студ. Ще преживеете страховита буря - толкова страховита, че години наред всички, които са я преживели, ще говорят за нея. Има опасност да се превърнете в изключително суеверен човек, но това няма да ви попречи да разберете какво се случва в края на всяко лято през месец август.}

_{Всъщност тази книга ще ви разкрие малки, смешни, тъжни и съвсем обикновени случки от ежедневието и летата на две човешки същества – една баба и едно момиченце, и ще ви разкаже най-важната история за живота.}

Колко „лято“ може да се събере в шепа морска вода? Какво е общото между бабите и децата, между климатичните промени – сезоните и промените в човешкият живот, между лятото, морето и островите?

Книга с мек и фин език, лек и дълбок, прозрачен и всеобхватен, като лятно море. Как може да се говори на толкова сложни теми като смъртта, Бог, несподелената любов, с

език като от детска приказка?

Това е неповторимият стил на Туве Янсон.

Лятната книга на Туве Янсон можеш да четеш на сянка в парка през топъл летен ден или пък сгушен под завивките, когато задуха северният вятър... За хубавата история няма сезон, има подходящо настроение. А как да не те очароват героите – София и нейната баба, и двете обичащи приключенията, и двете по малко странни. Туве Янсон може и да разказва обикновена история за едно малко момиче, останало без майка, живеещо с баба си и баща си на остров, но го прави някак приказно. Думите, които използва, интересните сравнения, разговорите между баба и внучка, правят тази малка книжка специална. Специално хубава.

„Мразя полски мишки.“ Не. Пиши: „Мразя полски мишки, но не ми харесва, когато умират. Те правят проходи в земята и изяждат луковиците на татко. Учат децата си да правят проходи и да ядат луковици. А нощем спят прегърнати. Те не знаят, че са печални животни“, това е част от трактата на София, от който сигурна съм, ще научите още много неща за малките животни....