Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една-единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Булнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; гватемалски художник, решил да умре от глад в Париж през 1943 г.; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; поменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една загадъчна жена, в чиято голяма извънградска къща се събира каймакът на чилийската интелигенция, докато скрито в мазето се разиграват сцени, достойни за филм на ужасите, а улиците на Сантяго са привидно спокойни след вечерния час.
Забележителен роман, от който побиват тръпки, разкриващ таланта на автора в целия му блясък
. Чилийският белетрист и поет Роберто Боланьо /1953-2003/ е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикувани са неговият сборник с есета "В скоби", сборниците с разкази "Телефонни разговори", "Курви убийци" и "Непоносимият гаучо", както и романите "Отдалечена звезда", Амулет", "Мосю Пен", "Чилийско ноктюрно", "Антверпен", "Свирепите детективи" и "2666".