Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

 „Човек преди да стане поет, трябва да стане човек“. Едва ли тези думи на Гьоте,  са  прилепвали по-добре към някоя друга личност, както към тази на поета и писателя Роберто Боланьо.

Роден в Чили, отрасъл в Мексико, работил в Испания, като всякакъв друг, но не и като писател, най-влиятелният и възхитителен прозаик, както го определя Сюзън Зонтаг, ни е оставил в наследство десет романа и множество стихове.

Ако разгледате книгата на обратно, то на задната корица, ще видите лице неизтерзано от успеха, скрило зад огромни очила, тъжните очи на изгнаника. Нетактично се набива приликата с Уди Алън и затова, неизбежно може би, ще прочете точно под снимката, че „бих искал да приличам на Шерлок Холмс, ...Немо, ...Жулиен Сорел, на княз Мишкин,..........., на Худини, който е смес от Алиса, Сорел и Мишкин....“

Ако отгърнете и корицата (пак отзад напред), ще попаднете на малък литературен  шедьовър, съдържащ в себе си 12 безценни съвета, относно изкуството на разказа.

Най-отпред неизбежно, ще попаднете на предговора от Омар Лара, комуто дължим „един от най-значимите приноси в съвременната испаноамериканска поезия.“

А между предговора и малкия литературен шедьовър е същината, причината да съществува тази книга, разказите на писателя, човека и поета Роберто Боланьо. Разкази, чийто сюжети от живота, споделени с болката на едно изгубено поколение трогват, разсмиват, натъжават и ни разкриват света, на един до скоро напълно непознат автор.