Двутомният труд „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХIХ-ХХ век" е интердисциплинарно изследване, което чете синхронно парадигми на литературознанието, историографията и социологията, както и наследствата на техните традиции в българската култура. Първият том, посветен на теориите, кризите и казусите в различни проблемни възли на отношенията им, задава и различни ъгли на наблюдение: от едрите мащаби на теоретизирането до близките планове на конкретната аналитична работа. Вторият том подхваща изводите на първия, за да се съсредоточи върху три базисни исторически понятия на българската култура - възраждане, средновековие и робство -както в школския им живот на исторически епохи, така и в изненадващите превъплъщения на тяхната дълголетна фигуративност, заедно със способността им да застават пак и отново в центровете на социалното общуване днес, да предизвикват пак и отново своето четене и препрочитане.

Албена Хранова (1962) е доктор на науките за културата, доцент по българска литература. Преподава във Философско-историческия и Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", чете лекционни курсове в магистърски програми на СУ „Св. Климент Охридски" и Нов български университет - София. Член е на редколегията на сп. „Критика и хуманизъм". Автор е на над 130 отделни публикации у нас и в чужбина, както и на монографиите „Двете български литератури: граници на лирическия контекст (1992), „Литературният човек и неговите български езици" (1995), „Подстъпи към приказката: Пепеляшка-Cendrillon и Aschnputtel (1996), „Яворов. Диалектики и алхимии" (1999), „Езикът и неговите речи" (2000) и „Български интертекстове" (2002).