Издател | Изток-Запад |
Брой страници | 176 |
Година на издаване | 2011 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 178 грама |
Размери | 20x12 |
ISBN | 9543218127 |
Баркод | 9543218127 |
Категории | Самопознание и самопомощ, Приложна психология, Книги |
През последните години оригинални методи за самопомощ накараха мнозина да възприемат нов светоглед. Квантовата синхронизация (КС) е последната разработка в тази област: посредством леко докосване тя деликатно активира автономната нервна система, за да създаде атмосфера, в която да се осъществи дълбоко изцеление. Този удивителен метод за самопомощ е лесно приложим и не изисква предварителни познания – всеки може да си служи с него! А най-впечатляващото е, че принася полза не само на лекувания, но и на лекуващия. Опитайте – ще се изненадате колко мощна е Квантовата синхронизация!„В Чудото на мигновеното изцеление д-р Кинслоу ни учи, че осъзнаването, което всеки от нас притежава, има целебна сила. Квантовата синхронизация е бърз, но изпитан и дълбок процес за изцеление на тялото и ума. Лесна за усвояване и с незабавно проявление, Квантовата синхронизация е забележително средство както за професионалисти, така и за лаици”.Алан Дж. Солт, дм, Американска комисия за холистична медицина
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Препоръчаха ми тази книга след поредица разговори за “самоидентичност чрез х’опонопоно” и тъй като при подобно заглавие няма как да не се активират “центровете на скептицизма”, редом с всички възможни предразсъдъци по темата, тя се застоя по-дълго от обикновено на. Трябваше отдавна да съм я прочела, но все биваше измествана от не толкова „полезна” художествена литература. Докато срещата с друг, много по-мащабен, конгломерат от предразсъдъци не ме накара да ускоря придвижването й по опашката от книги, чакащи реда си...
Още в анотацията „Чудото...”, наречено квантова синхронизация, е обявено за последната разработка в областта на методите за самопомощ, със специалната подкрепа на холистичната медицина. Като се зачетеш обаче, виждаш, че в основата на метода стои простичкото осъзнаване – така достъпно и така лесно изплъзващо се... Дотук нищо ново. Самонаблюдението отдавна е станало “светая светих“ на всеки вид лечение. Все пак в книгата, освен подходяща мотивация, можете да намерите и упражнения, практически насоки за постигането и задържането на „просветлените“ мигове на по-цялостно възприемане... Хареса ми това, че се предлагат разни трикове за направление на потока от мисли, в който често и неусетно сами се давим... Кинслоу дава един възможен отговор на въпроса как да бъде спрян изтощителния вътрешен диалог (или „мисленето“), а оттам и какво можем да насътворим с освободената енергия... „Митът за вечното завръщане” в самопомощта!
Аз обаче възприех тази книга (заедно с посестримите й) по-скоро като една необходима пролука или интервал в самата наука, която – няма как да не признаем – също е основана на взаимнообуславящи се митове или анти-митове... Самото развенчаване на един мит вече е създаване на друг такъв, защото всичко, което човек не е изпитал/преживял/ лично и е приел като знание, привнесено отвън, всъщност е догма. Напарфюмирана, излъскана до блясък, „всевиждаща“ и всезнаеща догма (или „религия“). Науката е станала дотолкова „религиозна“ по своя характер, че от известно време се прокламира смело необходимостта от „реформация“ (вж. „Псевдонауката“) Същевременно това е едно изкачване все по-нагоре по стълбата на предразсъдъците. И тук особена роля заемат „научно-популярните” книги (дори да са повече популярни отколкото научни) – като стимул или вирус (според „опорната точка“), като антагонисти, чрез които да се разтърси представата ни за „научност“.
Аз съм „за“ това да има различни гледни точки, така най-малкото изпъкват „силните“ (онези, „дето владеели хаоса“). Разбира се, както е показано в книгата, предразсъдъците няма да изчезнат само защото сме ги забелязали, но всеки път когато ги отчитаме магията им сякаш намалява и ни освобождава от влиянието им. В миговете на „чисто осъзнаване” ние самите се променяме или най-малкото успокояваме ума си...(а от там – (не) стойте и гледайте... „чудеса“!)
Кинслоу, който освен това е и лекар, обръща внимание именно на този процес на опростяване, така плашещ за ума – оставането в едно състояние на празнота, без излишно усложняване и високомерно отстояване („без игрички, само спорт!“). Той ни припомня (любим глагол), че „Нищото” е нещо, за което си струва да се борим по пътя на мира (да си припомним и М. Ганди). С това квантовата синхронизация много се доближава до медитацията и по същността си е това, само че с допълнителни предварителни уточнявания (и постскриптуми след това). Семената на идуисткото Не-насилие и на даоисткото осмислено бездействие отдавна са намерили почва и на запад, и тук те отново избуяват в стройна редица от правила, главното от които е отдаването, пълното отпускане и предаване, отказ от контрол или борба с ума... Тоест, може да се каже, че по този начин се изковава следващият популярен закон – Законът на отблъскването! (да ме извинят за вмешателството всички почитатели на Тайни, Метатайни и други мистерии)
Или, както пише авторът: „Да лекуваш с Квантова синхронизация означава да разбереш, че всъщност не лекуваш. Ти не пораждаш положителна енергия, за да превъзмогнеш отрицателната. Не призоваваш други сили, не изричаш формули, за да се изпълни молбата ти. Просто създаваш атмосфера...”
Ето, в подобна атмосфера на приемане ми се иска да ви оставя сега, защото, което отричаме все някак го привличаме... докато Законът на отблъскването почива върху безразличието... и толерантността.
Диана Александрова, Хеликон Витоша