хубаво
Чудното огледало
Автор: Георги Райчев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Хермес |
| Брой страници | 120 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 136 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789542608882 |
| Баркод | 9789542608882 |
| Категории | Приказки, Литература за деца и юноши, Книги |
Живял някога страшният цар Перизан. Решил да си вземе за жена най-хубавата девойка на земята и заповядал на своите велможи да я издирят. Всички тайно проклинали жестокия цар, но никой не смеел да му се опълчи. Една утрин пред палата се явила врачката Абияра, която подарила на царя чудно огледало. С него можел да вижда хубавиците от цял свят. Зърнал Перизан девойката от царството на вечната пролет – Омайна, и мигом се влюбил. От „Чудното огледало” малките читатели ще научат какво се случило с красивата принцеса и сестра й Джанина; ще се запознаят с русалския кон, златната птица и злия магьосник Юмрукос. В томчето ще откриете още „Лика-прилика”, „Най-хубавото птиче”, „Калинка”, „Две сестри” и много други приказки на големия детски писател Георги Райчев.
Ключови думи: За лятно четене
харесва ми
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Роден е на 7 декември 1882 г. в с. Топрак Хисар (дн. с. Землен), Старозагорско. Първоначално учи в родното си село, след което постъпва в гимназия в Стара Загора. Поради липса на материални средства е принуден да прекъсне образованието си и започва работа като писар в същия град. През 1908 г. се премества в София и отново работи като писар в III мъжка гимназия. От 1910 до 1919 г. е деловодител в IV мъжка гимназия в столицата. След края на Първата световна война получава назначение като библиотекар в Министерството на финансите, а по-късно и в Народното събрание. Прекарва 1923 и 1924 г. в Мюнхен (Германия). Завръща се в България и работи като журналист. Известно време е инспектор по читалищата към Министерството на народното просвещение. Умира на 18 февруари 1947 г. в София.
Литературната си дейност започва в началото на XX в. Първата му печатна творба е стихотворение, публикувано във в. „Справедливост\", издаван от неговия земляк Димитър Драгиев (един от зидарите на Земеделския съюз) в Стара Загора. Нови стихотворения печати в списанията „Развитие\" (1902-1903) и „Труд\" (1900-1903), като ги подписва с псевдонима Г. М. Орлин.
През първото десетилетие на XX в. се сближава с литературния кръг на Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Константин Константинов, Йордан Йовков и др. Първият му разказ „Спътници\" излиза през 1907 г. в сп. „Наш Живот\", редактирано от Антон Страшимиров. Сътрудничи и на други издания - „Демократически преглед\", „Земеделска мисъл\", „Листопад\", „Отечество\" и др. В творческите му похвати се чувства влиянието на руската дореволюционна литература и най-вече на Ф. М. Достоевски.
След края на Първата световна война се увлича по някои западноевропейски модернистични литературни течения. Особено много му допада диаболизмът на Андре Жид. Под негово влияние пише разказите си „Страх\", „Безумие\", „Съновидения\", „Незнайният\" и др. По-късно се освобождава от тези си забежки и попада под влиянието на Йовковата белетристика. От новия период в творческата му дейност най-ярка диря оставя повестта му „Песента на гората\". През 30-те и 40-те години на XX в. пише нови значителни творби - „Вълчето\", „Карачакал\", „Майчината вяра\", „Коледна нощ\", и пр.
Специално място в творческата дейност отделя на разказите за деца и юноши. От тези му творби по-ярко се открояват „Измамената лисанка\" (1942), „Цар скъперник\" (1942), „Крилати гости\" (1943), „Марко мързеланко\" (1945), „Верен другар\" (1947) и др. По-голямата част от тях са събрани в сборника „Пъстра броеница\" (1956), в който са включени и някои от неговите приказки.
МИЛЕН КУМАНОВ
Литературната си дейност започва в началото на XX в. Първата му печатна творба е стихотворение, публикувано във в. „Справедливост\", издаван от неговия земляк Димитър Драгиев (един от зидарите на Земеделския съюз) в Стара Загора. Нови стихотворения печати в списанията „Развитие\" (1902-1903) и „Труд\" (1900-1903), като ги подписва с псевдонима Г. М. Орлин.
През първото десетилетие на XX в. се сближава с литературния кръг на Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Константин Константинов, Йордан Йовков и др. Първият му разказ „Спътници\" излиза през 1907 г. в сп. „Наш Живот\", редактирано от Антон Страшимиров. Сътрудничи и на други издания - „Демократически преглед\", „Земеделска мисъл\", „Листопад\", „Отечество\" и др. В творческите му похвати се чувства влиянието на руската дореволюционна литература и най-вече на Ф. М. Достоевски.
След края на Първата световна война се увлича по някои западноевропейски модернистични литературни течения. Особено много му допада диаболизмът на Андре Жид. Под негово влияние пише разказите си „Страх\", „Безумие\", „Съновидения\", „Незнайният\" и др. По-късно се освобождава от тези си забежки и попада под влиянието на Йовковата белетристика. От новия период в творческата му дейност най-ярка диря оставя повестта му „Песента на гората\". През 30-те и 40-те години на XX в. пише нови значителни творби - „Вълчето\", „Карачакал\", „Майчината вяра\", „Коледна нощ\", и пр.
Специално място в творческата дейност отделя на разказите за деца и юноши. От тези му творби по-ярко се открояват „Измамената лисанка\" (1942), „Цар скъперник\" (1942), „Крилати гости\" (1943), „Марко мързеланко\" (1945), „Верен другар\" (1947) и др. По-голямата част от тях са събрани в сборника „Пъстра броеница\" (1956), в който са включени и някои от неговите приказки.
МИЛЕН КУМАНОВ
