Христо Карастоянов - Дядото е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Прозаик, драматург, поет с китара. Член на Съюза на българските писатели. Хоби: да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата). Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печелил е наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА" за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003); през 2004 г. "Аутопия: другият път към ада" е номиниран за роман на годината от Фондация "Вик". Автор е на 18 самостоятелни книги - белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактирал много книги, главно на млади автори и дебютанти. Две от тях ("Първа" на Елица Великова и "Кинематографът в Бургас" от Йорданка Ингилизова също са награждавани на "Южна пролет"). Понеже е бил драматург (и директор) на ямболския куклен театър - прописал е и пиеси. Негови работи за куклен театър са поставяни по сцените на Ямбол, Хасково, Русе... "Снесени от вихъра..." е първият му опит за "възрастна" драматургия.