Авторът разказва за необикновеното пътешествие, което предприема неговия герой - млад, финансво независим човек - който случайно попада в подземен свят, обитаван от ангелоподобни същества, които наричат себе си Врил-я. Те са потомци на много древна цивилизация, живеят в мрежа от подземни тунели и боравят с особен вид "всепроникваща течност", наречена врил - латентен източник на енергия - която тези духовно развити същества управляват чрез силата на волята си. Те могат да лекуват, да променят и унищожават същества и обекти. Енергията врил може да бъде трансформирана така, че да въздейства върху всички видове материя, одушевена и неодушевена. Тя може да унищожава като светкавица, но и да вдъхва живот и да изцелява. Използва се за прокарване на пътища през твърда материя. Може да дава живот на различните механизми.
В книгите си "Разбулената изида" и "Тайната дотрина" Елена Блаватска защитава идеята, че врил съществува и притежава истинска магическа сила, а в "Историята на Атлантида и изгубената Лемурия" теософът Уилям Скот-Елиът обяснява, че летателните апарати на древните били задвижвани от енергията врил. Френския писател Луи Жаколио пише, че докато бил консул в Калкута, станал свидетел на използване на врил сред джайните в Мисор и Гуджарат.
И днес понятието врил се свързва с идеята за чудодейните животворни еликсири.