В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия й дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира...