Анатомически, морфологически, физиологически Homo Sapiens е
последната брънка от дългата еволюционна верига на представителите на земния живот. Неговата дейност обаче го поставя в система от други закономерности.
На езика на религията: по плът - животно, по дух - бог. На езика на науката: като организъм - стандартен биологичен екземпляр, като съзнателна активност - уникален творец.
Особената позиция на човека в космическия порядък дава своите теоретични отражения. Изследователите на биоматерията по правило се опират в обясненията си върху привидните сходства между явленията в двата качествено различни свята. Те приписват на живите същества способността да обичат и мразят, да са щастливи и да страдат, да отмъщават и да прощават, да мамят и да бъдат честни.
Това, разбира се, няма нищо общо с действителността. Желязната клетка на инстинкта е неразбиваема. Съдържателна пропаст лежи между човешкия разум и животинската психика, обществото и животинските обединения, езика и формите на животинска комуникация и квазиоръдийната дейност. Човешката специфика зависи в най-голяма степен от надстроените в последния етап на кортикализацията културни пластове. Към основните параметри на въпросната специфика спада чувството за хумор, дарбата на човека да се смее на деформираните реалности и на смешните мислещи същества наоколо. И на себе си, естествено. Както и да става за смях.