Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски".
Името на Тодоров, както и на други социолози, с изклкзчение на Иван Хаджийски, е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. Но все пак съчинението на Тодоров остава едно чудесно въведение в социологията, в това число с предизвикателствата, които отправя към днешните си читатели.
Трудът е достояние на националната ни социологическа традиция и представлява интерес както за студенти и професионални социолози, така и за широк кръг интелектуалци.

Христо Ю. Тодоров (1881-1954) е брат на Петко Ю. Тодоров и Мина Тодорова. Завършва висшето си образование в Тулуза (Франция), Берлин, Лайпциг; има докторат в Ерланген (Германия).