Стиховете от "Огънят всевечен" са побрали в себе си един живот - цялата обич, благословия, радост и мъка на женската съдба.
В тях е запечатана една сълза, една усмивка, едно признание, споменът за бащината къща и чертите на любимия човек.
Те са чакали търпеливо своя ден цял живот - от искрите на младостта и безкрайната надежда на любовта, до тихата жарава на есенните дни,
когато в усмивката прозира сълза, а бръчиците край очите са следи от щастливи дни и спомени.