от Ивайло / дата: 26 фев 2016

Чудна поезия от балканите.
Подарих я на всички мои приятели.

Напиши коментар

Владика Николай е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград; специализира в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. Преподава богословие в Белградската духовна академия. Във войните от 1912 до 1918 г. участва активно като доброволец, проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича (1936 г.). След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ. Пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 г. Умира, застанал в молитва, с разтворена Библия в ръце. До 1991 г. мощите му се пазят в американския сръбски манастир „Св. Сава" в Либъртсвил. След падането на комунизма в Югославия е изпълнено изказаното приживе горещо желание на Владика Николай — да бъде погребан на родна земя, в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква.